Трябва ли да започна лечение на котките с FIP без потвърдена окончателна диагноза?
Краткият отговор е „да“.
Но винаги трябва да продължите да се стремите към потвърдена диагноза, дори ако сте започнали лечение.
Това е така, защото не искаме да губим време, а да знаем какво е действителното заболяване възможно най-скоро.
FIP или котешки инфекциозен перитонит е изключително трудно за диагностициране заболяване.
Тъй като няма един специфичен тест за него, ветеринарните лекари трябва да разчитат на множество показатели, за да преценят дали котката реагира на атаката на ФКВ в организма.
Нито една диагноза на FIP не е 100% окончателна.
Това е така, защото FIP има твърде много общи симптоми с други заболявания и 1 показател не означава, че котката има FIP.
Колкото повече са показателите в кръвните тестове, тестовете за оттоци, тестовете за антитела и т.н., това ще даде повече увереност на ветеринарните лекари да определят дали става въпрос за FIP.
Затова е добре ветеринарният лекар да лекува FIP, ако е 50% сигурен, че това е FIP, и докато лекува, да продължи да прави други тестове, за да изключи други заболявания.
Това е така, защото GS441524 не предизвиква тежки странични ефекти.

Диагностични предизвикателства и ограничения

Фалшиво положителни и отрицателни резултати При тестовете за FIP могат да се наблюдават фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати. Фалшиво положителен резултат се получава, когато тестът показва, че котката е заразена с вируса, въпреки че в действителност не е. Това може да доведе до погрешна диагноза или неподходящи протоколи за лечение на котки, които всъщност не са заразени с вируса. Фалшиво отрицателен резултат се получава, когато тестът неправилно посочва, че в пробата няма доказателства за наличие на вируса, което може да доведе до забавено или неадекватно лечение на котки, които наистина са заразени с FIP. В някои случаи неправилните резултати могат да се дължат на лошо качество на пробите.
Например, ако тъканта или кръвта, използвани за изследване, са били неправилно третирани по време на събирането и транспортирането им, това не е от полза.
Затова е изключително важно внимателно да се вземат и съхраняват пробите веднага след като са взети от животно, което се изследва за FIP.  

Какво да правите, ако не можете да поставите диагноза?
Започнете лечение на FIP котки, за да поставите диагноза.

Методът „лечение за поставяне на диагноза“ понякога се прилага във ветеринарната медицина, включително при котки, при определени обстоятелства.
Този подход включва провеждане на терапевтичен опит за лечение, за да се види дали пациентът реагира положително, преди да се постави окончателна диагноза.
Въпреки че има своите ограничения, той може да бъде полезен в определени ситуации:   В случаите, когато котката има тежки или бързопрогресиращи симптоми, изчакването на обширни диагностични тестове за потвърждаване на определено заболяване може да не е практично.
Незабавното започване на лечение може да бъде от решаващо значение, особено ако забавянето на лечението може да доведе до влошаване на състоянието.  Ограничени ресурси или достъп до диагностични инструменти В някои ситуации ветеринарните заведения може да имат ограничения по отношение на наличните диагностични инструменти, като например специализирани образни или лабораторни тестове.
Започването на лечение може да бъде прагматичен подход, докато се изчакват резултатите от по-обширни диагностични съоръжения.  Диагностична неяснота Когато симптомите на котката са двусмислени и има неяснота относно основната причина, може да се започне терапевтично изпитване, за да се наблюдава реакцията.
Ако котката се подобри при лечението, това може да предостави ценна информация за потенциалната причина за симптомите.   Някои собственици на котки могат да имат финансовизатруднения, които ограничават възможностите им за провеждане на обширно диагностично изследване.
В такива ситуации започването на лечение може да е по-възможен вариант, особено ако лечението е сравнително нискорисково и има разумни шансове за успех.  

Фактори и параметри, определящи какво да се лекува

Когато ветеринарният лекар се сблъска с котка, която има неясни симптоми или множество възможни заболявания, той прилага систематичен подход, за да ограничи потенциалните диагнози и да определи подходящ начин на действие.
Процесът на вземане на решение включва разглеждане на различни фактори и параметри, като например тези.  Възраст и порода: Някои заболявания са по-разпространени при определени възрастови групи или породи.
Познаването на възрастта и породата на котката може да помогне на ветеринарния лекар да определи приоритетите или да изключи определени състояния.
История на ваксинациите: Историята на ваксинациите на котката може да даде информация за вероятността от някои инфекциозни заболявания.
Модел и продължителност на симптомите: Разбирането на модела и продължителността на симптомите помага за категоризирането на заболяванията като остри или хронични и може да насочи диагностичния процес.
Тежест на симптомите: Тежестта на клиничните симптоми може да даде представа за спешността на намесата и потенциалното въздействие върху цялостното благосъстояние на котката.
Диагностични тестове: Резултатите от направените предварителни тестове за FIP.
Първоначални скринингови тестове: Основните тестове за FIP, като пълна кръвна картина (ПКК) и серумна биохимия, могат да предоставят ценна информация за цялостното здравословно състояние на котката и да разкрият отклонения, свидетелстващи за специфични заболявания.
Специализирани тестове: В зависимост от предполагаемите заболявания може да се препоръчат по-специализирани тестове, като например образни изследвания (рентгенови снимки, ултразвук), PCR тестове и титри на антитела.
Мониторинг на реакцията: От съществено значение е внимателното проследяване на отговора на котката към лечението.
Ако има подобрение, ветеринарният лекар може да продължи лечението или да го промени въз основа на наблюдаваната реакция. Безопасност на лечението: Взема се предвид профилът на безопасност на избраното лечение.
Може да се предпочетат лечения с нисък риск или интервенции с висока вероятност за полза, особено ако е трудно да се постави незабавно окончателна диагноза. Финансови съображения: Финансовите ограничения на собственика на котката могат да повлияят на диагностичния подход.
Ветеринарните лекари и собствениците могат съвместно да вземат решение за поетапен диагностичен план въз основа на приоритетите.   Важно е да се отбележи, че подходът „лечение до поставяне на диагноза“ и започването на лечение на котките с FIP има своите недостатъци.
Без потвърдена диагноза съществува риск от неподходящо или неефективно лечение.
Освен това може да се забави идентифицирането на основни състояния, които изискват специфични интервенции.
Ветеринарните лекари внимателно преценяват потенциалните ползи и рискове, преди да изберат този подход, а внимателното наблюдение на отговора на котката към лечението е от съществено значение за насочване на по-нататъшните диагностични усилия.
От решаващо значение е ветеринарните лекари да комуникират прозрачно със собствениците на домашни любимци относно обосновката на този метод и необходимостта от постоянна диагностика, за да се осигури най-добрата възможна грижа за котката.